Наталья Горбаневская — Ты знаешь край: Стих

Ты знаешь край
(у бездны),
ну так сигай,
любезный,

ну так лети
на камни,
маши, крути
руками,

порхая, тре-
пыхаясь,
втопя свой трепет в хаос.

Добавить комментарий